Как правилно да хвалим детето

Похвалата е много важен, но и доста фин инструмент за възпитание.
Днес, повлияни от американския модел на родителство, много млади майки и татковци активно и обилно хвалят децата си. Така вероятно се опитват да компенсират липсата на похвали в собственото си детство.
Ако обаче използвате този инструмент неправилно, можете значително да навредите на самочувствието и на връзката си с детето.
Ето защо не е излишно да знаете основните правила как да хвалите, за да насърчите хлапето.

Хвалете, но не вредете

Как обикновено хвалим децата? Казваме например: „Ти си юнак!“, „Добро момче (момиче)!“, „Правилно си постъпил!“. Или: „Колко добре изми чиниите! Никой на света не мие чинии като теб! ”
На пръв поглед изглежда, че това е много положителна фраза. Но сега се опитайте да си представите себе си в ролята на детето, което чува това.
Вероятно е приятно, но се оказва, че то е „добър човек“ само, когато прави определени действия. А, когато не ги прави, ще бъде лош.
Децата се чувстват по същия начин. Изглежда, че „четат“ неизказания подтекст на подобни похвали.
Това е така е, защо похвалата се гради върху ценностна преценка.
Важно: всяка оценка - добра или лоша, пречи за формиране на здравословно самочувствие у детето. 

Как да хваля детето

Питате, как тогава можете да изразите своето възхищение, радост, гордост от детето? Много просто.
Вместо оценка на неговите действия, говорете как вие се чувствате.
Изразявайте не оценка, а вашето отношение към действията му.
"Радвам се, че го направи!"
"Възхищавам се на начина, по който ти се справи!"
"Горд съм, че имам такъв син /дъщеря!" и т.н.
Когато хвалим детето, докато изразяваме чувствата си или отношението си към неговите действия, то чувства, че сме искрени и приема това послание като насърчение.
То смята „мога да се справя добре с тази работа“.
Докато, ако използваме преценки, които често не са обективни или са преувеличени („никой не може да го направи като теб!“), детето смята: „Родителите ме харесват само когато правя това“ или „Знам, че не съм толкова добър, така че вероятно те ме заблуждават. "

За какви постъпки да го хвалим

Колкото по-често родителят изразява чувствата си и показва отношение към определено действие, толкова по-добър става контактът със собственото му дете. Засилва се взаимното доверие и искрена комуникация.
И няма значение дали татко е доволен, че синът му напазарувал сам или се възхищава на факта, че е завършил с отличие. Основното е, че той изразява своите чувства и ги адресира директно към детето.
Не само положителните чувства са важни в това общуване.
Ако родителят например е ядосан или недоволен от някои действия на детето или от бездействието му, важно е да поговорят и за това.
Отново не бива да има оценки, а да изрази собствените си чувства.
Например: „Много съм ти ядосан, че не отиде до магазина!“.
Детето по-скоро ще чуе това, отколкото фраза като „Колко си мързелив, защо отново не напазарува днес!“.

Опитайте, тренирайте!

Пробвайте да похвалите детето или да го порицаете като използвате съветите на специалиста по следните поводи:

- Синът си е прибрал играчките си.
- Дъщерята е измила чиниите.
- Детето е завършило годината успешно.
- Ученикът е влязъл в специална паралелка.
- Синът дълго играе на компютъра и не идва да се храни на масата, заедно с другите.
- Получил е двойка.

Това са все ситуации, в които реакцията на родителите е взривоопасна. По-добре е , когато са спокойни да обмислят посоката на похвалите или порицанието, за да могат по-късно, когато са под напора на собствените си чувства, да постигнат желалия резултат.

Елена Митина, обработи Мона Василева